Боров камък – загадъчното чудо на Северозапада

Доста страници вече са изписани за светилищата и забележителностите на Родопите. За разлика от тях много от тайните на най-западната част на Стара планина все още остават скрити. България и светът знаят за Белоградчишките скали – малко история, малко легенди, образуване и т.н. Толкова. Няма подробности, няма определения за „чудеса“ в пролуките между скалите в целия район от над 30 квадратни километра, който те заемат.

Един от най-страстните изследователи на пещерата Магура и скалния комплекс – Кирил Кирилов, има обяснение за непознатите и до днес земи на Белоградчишките скали. Според него „белоградчишкият район се пренебрегва изключително силно и системно, защото не се разбира“. Кирилов признава: „Доскоро мислех, че е нарочно, но вече знам, че не е, защото е труден за разбиране. Докато на другите места светилищата са явни, защото са градени по подобие на познати изкуствени неща като жилищата ни, то светилищата по Белоградчишките скали са от естествен тип с много малки изкуствени вмешателства. Затова науката тук трудно намира нещо, понеже не го познава. Поради това с времето се е установила нагласата, че в този край няма богата история и култура, но това изобщо не отговаря на действителността. Напротив, изключително богата е“.

Пример за богатата и неизследвана още древна култура в района на Белоградчишките скали е районът на Боров камък. Естествената скала се намира северно от с. Боровица, Видинска област, в което днес живеят няколко десетки пенсионери, но природата на цялата околност е уникална и това не е клише.

Боров камък дава името на селото.

Боровият камък, известен още като „Боровишки камък” или „Скала Боровица” е величествен скален монумент с естетическа стойност. Той е част от скалния ансамбъл на Белоградчишките скали и е изграден от червени континентални пясъчници, образувани преди около 220 млн. г. Обявен е за природна забележителност през 1976 г.

Боровият камък се намира в Западнобалканската структурна зона и е оформен сред скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, която е част от Петроханската теригенна група или т. нар. Бунтзандщайнов фациес на Долния Триас, разпространен широко в целия Западен Балкан. Тя се разкрива в ядката на Белоградчишкия антиклинорий и е изградена от едрокъсови до валунни, полигенни, червено-виолетови конгломерати с добре заоблени късове от 5 до 30 cm и грубозърнести пясъчници и гравелити, чието количество се увеличава нагоре в разреза. Дебелината на тази единица е между 200 и 550 m. Лежи дискордантно върху пермските брекчоконгломерати на Карловишката свита. Долната граница не се разкрива в района, но е непосредствено под основата на Боровишкия камък.

Боровият камък представлява една наистина величествена скала, образувана от ерозията през последните няколко милиона години. Макар да е част от Белоградчишките скали, Боровият камък се отличава със своите внушителни размери – височина 113 m, дължина 180 m, и широчина около 120 m. Скалата е разцепена на две, като източната част е по-голяма, както по площ, така и по височина. Западната е малко по-ниска и е с по-заострено било.

Названието е много старо и произхожда от боровете по билото му, които очевидно са го украсявали от дълбока древност. Оттам е и названието на самото село Боровица. За съжаление през лятото на 2000 г. боровете са станали жертва на опустошителен пожар. Независимо от това, “Боровия камък” е запазил своята векичественост и заедно със заобикалящите го по-ниски скални групи

изглежда като умален модел на знаменитите “Ръкавици” в Монюмънт вали, Юта и Аризона.

Тези скали са със същата възраст, както по-импозантния и много по-популярен американски скален ансамбъл. Сравнението изниква спонтанно и съвсем не е пресилено. Боровият камък и заобикалящите го по-малки групи стърчащи скали, наистина буди възхищение у непредубедения наблюдател, и ако не е потънал в зеленина,

спокойно може да бъде объркан с аризонските пейзажи.

На изток от Боров камък се открива впечатляващ ландшафт, който не отстъпва по красота на скалите в защитената местност при гр. Белоградчик. Тези безименни скални композиции, издигащи се на север от шосето за Боровица и Белоградчик, впечатляват с разнообразните си форми, които вероятно в бъдеще ще носят имената на герои от нашето време.

От историческа гледна точка районът също е много интересен. На 3 km надолу по течението на Стакевска река, където се събират трите притока на р. Лом, е историческата местност “Фалковец” (от латинското falco – сокол, ястреб). Тук е имало голямо римско селище с цветущ за времето си поминък, а по Фалков дол дори е имало въглищна мина. През него и на запад покрай Боровия камък, точно под скалния венец от триаски варовици, е минавал пътят за Рациария. Селището е унищожено от хунското нашествие през 441-447 г.

На острата скала зад “Боровия камък” е имало наблюдателна кула, която има зрителна връзка с Рациария на р. Дунав. Намерени са и 4 кръгли хоризонтални дупки с дълбочина 50 cm, за които се предполага че са следи от древно мостово съоръжение. Под самия Боров камък е имало леярна, в която са намерени римски монети от II-III век.

Независимо от своята забележителност, Боровият камък не е туристически обект, тъй като остава в сянката на Белоградчишките скали. Той се вижда прекрасно от шосето за Белоградчик и се възприема като част от този ансамбъл. Белоградчишките скали са устойчиви ерозионни образувания, които не се нуждаят от специални мерки за защита. Основният проблем при този тип ерозионни форми е задържането на ерозионните процеси вследствие на залесяване и затревяване. Тук залесяването е станало по естествен път и, колкото и парадоксално да звучи, опожаряването на боровете по скалите е стъпка в положителна посока към съхраняването на геоложките образувания. В основата си скалите са потънали в храсталаци и ниски гори, което придава красота на ландшафта, но спира по-нататъшното моделиране на скалната композиция.

Някога старото селище се намирало съвсем до величествения камък, а обяснението е, че така населението бързо виждало в долината идващите потери и успявало бързо да се скрие в гората преди евентуално нападение. След Освобождението село Боровица се е преместило постепенно до река Лом и покрай пътя за град Белоградчик.

Местната легенда гласи, че от Боров камък душите поемали към отвъдното. Затова и гробището на селото се намира съвсем близо до естествената висока с скала. „За преминаването на душите в отвъдното са потребни върхове. Колкото по-остри и високи са, толкова по-лесно и по-добре става преминаването. Боров камък е съвършен в това отношение. На него имах изживяване, свързано с телесната ми смърт и отделяне на фините тела едно по едно. За тази цел човек трябва да отиде сам, защото другите пречат. Боров камък е толкова силен в това отношение, че засмуква дори душата на жив човек, ако той отиде сам и се отпусне за 20 минути“, пише Кирил Кирилов.

В друга легенда, описана в книгата “Шепот от вековете”, се пресъздава драма от древността, чиито главни действащи лица са двамата влюбени Борис и Елица, които бягайки от гнева на бащата на момичето потънали в скалата и на тяхно място израстнали бор и елха. Според местното население обаче, това е изцяло художествена измислица.

Легенда за Божан овчаря

Кирил Кирилов описва и второто светилище след самия Боров камък. „От Боров камък отидохме на второто светилище, но още не знаехме за него. Просто преминахме един дол и попаднахме на зид от хан. На отсрещна скала видяхме, че иманяри са разкопали крепостен зид и отидохме да го видим. Когато Римската империя започва да строи крепости тук, тя прави това на местата на вече съществуващи наши светилища. На скалите зад зида се намира много интересно светилище. В скалите са изсечени стъпала. Най-интересно стана, когато намерихме жреческите изображения в скалите. Символите гледат право на изток. Кръгът е символ на Слънцето. Вътре в кръга, а също над и под него има допълнителни знаци. На 6-7 метра вляво се намери и кръг с център и диаметър изсечен в хоризонталната плоча на една скала“, разказва за малката си експедиция Кирилов.

Около Боров камък има и други светилища – те са на 3 места и представляват оброчни кръстове, до които са се издигали вековни дървета. За жалост дърветата са изгорели. В скалите е издигната и църквата на селото, която днес е манастир – Боровишки манастир, в който са се заселили монаси-староверци. Манастирът е построен върху нещо по-древно, пещера с олтар за пожелания и кръгло култово корито.

Стенописите, иконите и дървеният олтар на църквата са запазени, откакто е построена през 1866 г. Високата камбанария се извисява над живописна долина сред скалите и горите. В района на църквата има сграда, която е била ползвана за килийно училище. На около 500 метра от селото се намира водопад Бобока. В скалите, които образуват една от групите на Белоградчишките скали, има останки от древноримска крепост, а в покрайнините на Боровица се намират плодородни лозя, от които се прави най-хубавото вино в този край. Продукцията е предназначена изключително за износ.

Източници

Геоложки феномени на България
Wikipedia.bg
barko4.com

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *