Бежанците на осиромашала България

От 1878 г. насам над 1 000 000 бежанци българи лежат по силата на политическите събития върху плещите на осиромашала България.

Поминъкът и имотът на всеки шести българин у нас е отнет от чужденци, защото той е бежанец, прокуден от бащиното си огнище.

Ньойският договор запазва и утвърждава това несправедливо положение.
Ньойският договор задушава България, защото не й дава свободен излаз на Бяло море.
Ньойският договор претоварва България с население, когато населението на българските земи вън от държавните предели бива разредявано и насилствено спъвано в неговото икономическо преуспяване.

Бежанците трябва да се завърнат в родните си земи, завещани от прадедите им. Там, заедно с ония останали българи населяващи българските земи вън от Царството, те трябва да се радват на всички малцинствени права:

Свобода на езика.
Свобода на обичаите.
Свобода на писмеността.
Собствени църкви и училища.
Пълно политическо и гражданско равноправие.

––––––––––––––––––

Северна Добруджа
Първото българско училище се отваря в Тулча през 1811 г.
Първото българско девическо училище се отваря пак в Тулча през 1820 г.. В навечерието на Освободителната война е имало вече над 60 български училища и не по-малко църкви. В Тулча също така е имало и една българска гимназия.
Още с идването си в Добруджа, ромъните унищожиха всичко създадено и съградено с дълъг труд и мъки от добруджанци.
Днес в Северна Добруджа съществува само една българска църква – в Кюстенджа и то издържана на частни разноски.

Южна Добруджа
През 1912 г. имало е български 66 църкви, 276 училища с 21 951 ученици. Днес има тук-таме из селата останала някоя българска църква. Обаче от ден на ден намаляват. В Добрич, Балчик, Каварна и Силистра има по едно българско училище издържано на частни разноски. Всичко 4 училища с 102 учители и 3100 ученици.
Румънското правителство харчи за просвета годишно за ромънина 339 леи, за немеца 110 леи, за унгареца 7 леи, а за българина 1,10 леи, т.е. седемстотинте хиляди българи в Бесарабия и Добруджа се подхранват съответно с 770 000 леи на година (1929 г.).

Тракия
До 1912 г. е имало български 190 църкви, 11 манастира, 136 параклиса, 228 свещеници, 211 училища, 2 мъжки и 1 девическа гимназия с всичко 333 учители.
Днес от близо половин милионното българско население на Тракия са останали само около 50 000 българи в Беломорска Тракия и около 2 000 българи в турска Тракия. Всички останали българи бяха насилствено прогонвани от техните цъфтящи селища, като поминъка и имотите им бяха насилствено отнемани без никакво парично обезщетение. Така българите търпят и досега загуби възлизащи на десетки милиарди левове, а плодородната някога Тракийска долина днес е обезлюдена и превърната в пустиня, защото няма кой да я обработва.

Моравия
Тъкмо почвало развитието си българското църковно и просветно дело в китната Моравия, макар и под силния гнет на коварната сръбска външна политика, Моравия бива насилнически окупирана през Освободителната война 1878 г. и с най-груби средства напълно изолирана от целокупния български народ. Затова от Моравия няма значителни значителни маси бежанци в Царството и нейното население не се разреди.
През Голямата война (Първата световна, бел. ред.) нашите учени обиколиха цяла Моравия. Те казват, че народът, макар и с потъмняло в известно отношение народно съзнание, здраво държи на езика, обичаите и бита си и не се сродява с пришълците сърби.
Сърбия, въпреки че засели тук-таме колонисти сърби и се опита с най-ловки средства да посърби моравските шопи, въпреки че в градовете има известен успех в разбългаряването, не можа за 100 години в Тимошко и 50 години в Поморавието да промени народностния дух на западните българи.
И ако те получат възможността да се запознават отблизо и непреднамерено с българската култура, не ще мине много, моравци ще покажат на света към кой народ принадлежат.
Сърбите много ясно разбират положението си и затова не дават никаква българска книга да премине границата не само към Македония, но и към обширна и забравена от нас, освободените българи, Моравия.

Западни покрайнини
Живели 42 години свободен живот. До 1920 г. имали български 45 църкви, 42 свещеника, 123 училища, 229 учители и 7895 ученици и нито един жител сърбин.
Днес всичко българско е изличено и унищожено.
За четенето на един български вестник човек може да бъде убит.

Македония
Втората люлка на българщината днес търпи терзания далеч надхвърлящи мъките през мрачното турско робство.
Новите завоеватели на Македония през 1913 г. заличиха богатото и добре уредено българско църковно и просветно дело.
В гръцка Македония до 1913 г. имаше български 378 църкви, 300 свещеника, 340 училища, 750 учители, 19 000 ученици.
В сръбска Македония пак до 1913 г. имаше български 6 епископа, 761 църкви, 833 свещеници, 641 училища, 1 013
учители и 37 000 ученици.
Днес споменът за това близко минало се преследва от гръцката и сръбската власт с най-жестоки наказания.
Гръцкото правителство засели една голяма маса гърци в гръцка Македония и Тракия. Но все още има просторно място за заселване, защото една част от българите, както и турците бяха изгонени.
При това новите владетели на богатата южномакедонска земя се оказват съвсем негодни за земеделие и затова гръцка Македония днес е най-нестопанисваната част от Балканския полуостров.
Сърбия също се опита да засели Македония със сърби, обаче опитът й пропадна, главно защото сърбите не могат да понасят горещия й климат. Затова пък те изсмукват последната пара на македонския българин.

12622206_442365425959033_2940852138155954759_o

Източници

Национално пробуждане

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *