Най-ранните сведения за българите се срещат в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне се отнася към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава – БАЛХАРА. Столица на Балхара бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Според Махабхарата балхите били прочути с ценните си “небесни” коне, заради които индийските владетели воювали с тях.
Факти
Балх (дари بلخ — Balx) днес е малък град в провинция Балх, Афганистан, със 365 метра надморска височина, на около 20 км северозападно от Мазари Шариф и 74 км южно от река Амударя със 77 000 жители (през 2006 г.).
Един от най-великите и древни градове в света, носи ведическите имена Заинаспа и Бхакри, което като Бактра дава името на историческата област Бактрия. В древността градът е център на зороастризма, като се смята, че самият Зороастър е роден, умрял е и е погребан там. През 11 век Низам ал-Мулк основава в Балх едно от своите мадраса низамия.
След епидемия от малария през 1870-те години на 19 век почти цялото население на града се изселва и столицата на провинцията се премества в Мазари Шариф.
Днес градът се състои главно от развалини, които никога не са проучвани от професионални археолози. Център е на памучната и кожено обработвателната промишленост в региона, изкарва на пазара бадеми и пъпеши.
Източници
http://bg.wikipedia.org/
http://mitove-i-legendi.net/
http://bobi-traki.blogspot.com/