Архангеловден

Архангеловден събира в себе си вярванията за безсмъртието на душата, както и за справедливата подредба на света. Ритуалите, които съпровождат празника, са пропити с упование и надежда. Упование в милостта и върховната мъдрост на висшите сили. И надежда, че за всекиго е „промислено” най-доброто. Народният празник е на 8 ноември – денят, който православната църква е отредила за почит към Архангел Михаил – предводителят на небесното войнство от ангели и архангели. Рангел, Арангел, Свети Рангел-душовадник – това са имената, които народът ни е дал на Архангел Михаил. След Димитровден това е вторият по значение празник в есенния фолклорен календар.

Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия – душовадник, вадидушник.

Някога на Архангеловден се правели родови служби. Събирали се всички роднини, за да почетат заедно светеца-покровител на семейството. Организирали се общоселски курбани и събори. В съботата преди празника е една от най-големите задушници през годината. И до днес на този ден много православни българи спазват старинната традиция, според която се прави поменална трапеза. Както на всички християнски ритуали в памет на починалите, т.нар. „служба” се състои от жито, хляб и вино. В народните представи житото е символ на бъдещото възкресение – както зрънцето умира в земята, за да даде нов живот, така и душите се възраждат, след като напуснат тялото. Виното също е символ на живот. Лозата, от която се прави то, е възпята в огромен брой фолклорни песни. „Бяла лоза винена”, с бяло или с черно грозде, срещаме в сватбарски, жътварски, седенкарски и любовни песни. Когато се прави помен, гробът или обредният хляб непременно се „преливат” с вино. Преливането с вино напомня непрестанния преход от живота към смъртта.

Според народните представи, душата има две неделими проявления – сянката и дъха. Те не могат да съществуват отделно, отиде ли си сянката, отива си и дъхът. И обратно. Някога „взимали” сянката на човек, за да я зазидат в строежа на къща, храм или мост. Тогава строежът ставал по-здрав, но човекът непременно умирал, разказват легендите. Сянката се вижда, когато грее слънцето. Дъхът – когато е студено. „Душата никога не умира. Когато човек умре, сянката и дъхът излизат из снагата и душата му отива на небото – това разказват възрастните хора. – Душата обитава сърцето на човека. Докато сърцето тупти, душата е още в човека.” Когато наближава последният му час, при човека идват „умирачката” и свети Архангел Михаил. Понякога човек не умира, а само се „пренася”. Тогава при него от небето слиза само небесният предводител. Той взема душата, а тялото остава неподвижно. Архангел Михаил отнася душата „на оня свят” – в рая или в ада. Ако е праведна и светла, тя отива в Рая. Там вижда всичко, разговаря с душите на своите починали близки. Като си свърши каквото е намислил, Архангелът отново връща душата на старото й място. За такъв човек народът ни казва, че е държал душата си „в зъбите”. Оттам идва изразът: „Стискай зъби и ще ти мине!” Особена е и народната терминология – за човек, който е неизлечимо болен, се казва „пътник”. А починалите са „заминали”, „отишли са си”.

Душата, казвали някога, често не иска да напусне сама. Привързана е към земния си живот, страхува се от неизвестното. Но Архангел Михаил си имал хитрина – търкулвал златна ябълка, за да я прилъже да излезе от снагата и след това я отсичал с меч. След това го изтривал в кърпата, която близките на починалия оставяли край него. Архангелът е много милостив. Безброй народни приказки и песни разказват как нарушавал понякога Божията воля от жал към нещастието на хората. Дори при най-възрастните, които сами разбират, че земното им време свършва, Михаил проявявал търпение. Заставал обикновено при краката на „пътника”, изчаквал всичките му близки да се простят с него и чак след това му взимал душата. После претеглял с везна греховете на човека и довеждал душата до небесните порти. Част от ритуалите, които народът ни прави на Архангеловден, са посветени и на умилостивяване на светеца, та „като дойде времето на всеки, леко да му вземе душата.”

Идеята за безсмъртието на душата и красотата на отвъдния свят е предадена и в още един от „постулатите” на народната вяра – сакралните 40 дена след смъртта на човек. Според него, Архангелът като вземе душата, я дава на някой от ангелите и дяволите. Всеки има своя ангел и своя дявол. Те водят душата на човека 40 дена – да види отново любимите си места и хора. Ако човекът приживе не е пътувал много, душата му е спокойна. Не е така с душите на гурбетчиите, разказват приказки и легенди. Техните души много се скитат, преди да получат покой. Затова, когато някой тръгнел надалеч, старите хора казвали: „Има душата му да се скита после…”. Като се навърши 40-ия ден, ангелът неизменно предлагал на душата да се върне в тялото. Усетила свободата на полета, видяла красотата на отвъдното, душата никога не се съгласявала да обитава отново нещо, което е толкова временно.

Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.

Ритуалните хлябове, които се поднасят на Архангел Михаил в неговия ден, имат символиката на поменалните. Обикновено те са два. Народът ни нарича единия „боговица”, а другия – „Рангелово блюдо”. Украсата и на двата е специална, прави се по установен начин, който се предава през поколенията. „Рангеловото блюдо” най-често има формата на кръст или представлава характерна пластика от тесто. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“ На някои места в родината ни домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов.

За курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите oбикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.

На този ден имен ден празнуват: Ангел, Ангела, Алина, Ангелина, Ангелинка, Анжело, Анжела, Архангел, Гавраил, Гаврил, Емил, Емилия, Мила, Милко, Милка, Милан, Милен, Милена, Миленка, Михаил, Михаел, Михаела, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радул, Радмила, Радослав, Радослава, Ростислав, Ростислава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рая, Раян, Руси, Серафим и производните им.

Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *